Думата всеки и нейните форми всекиго и всекиму са често срещани в българския език, но не винаги се използват правилно. Макар и да изразяват едно и също лице или група хора (в смисъл на „всички поотделно“), те имат различна граматическа функция в изречението. В тази статия ще обясним ясно кога коя форма е правилна.
В тази статия 6 раздела
Кратък преглед
| Форма | Падеж | Функция в изречението | Пример |
|---|---|---|---|
| всеки | Именителен | Подлог | Всеки заслужава втори шанс. |
| всекиго | Винителен | Допълнение (пряк обект) | Той поздравява всекиго с усмивка. |
| всекиму | Дателен | Допълнение (непряк обект) | На всекиму се пада по нещо. |
Кога се използва “всеки”
Всеки е формата в именителен падеж (подлог) и се използва когато думата изпълнява ролята на лице, извършващо действието в изречението.
Примери:
- Всеки има право на мнение.
- Всеки трябва да поеме отговорност.
Кога се използва “всекиго”
Всекиго е форма във винителен падеж и се използва, когато думата е пряко допълнение – т.е. обект на действието.
Примери:
- Познавам всекиго от квартала.
- Той уважава всекиго, без значение от положението.
Забележка: Думата всекиго звучи по-архаично и книжовно. В разговорната реч често се среща и формата „всеки“ като обект, но според строгата граматика това е неточно.
Кога се използва “всекиму”
Всекиму е дателна форма и се използва, когато думата е непряко допълнение – т.е. на кого се случва действието.
Примери:
- Даде по нещо на всекиму.
- На всекиму се пада по роля в живота.
Обобщение на трите форми
- Всеки – кой? (подлог)
- Всекиго – кого? (пряко допълнение)
- Всекиму – на кого? (непряко допълнение)
Често срещани грешки
- Използване на всеки вместо всекиго в ролята на обект – напр. „Познавам всеки.“ (по-книжовно е: „Познавам всекиго.“)
- Използване на разговорни заместители като „всеки един“ във всички случаи – граматично допустимо, но често излишно утежнява стила.
Формите всеки, всекиго и всекиму са правилни, но изпълняват различни синтактични роли. За да използвате езика граматически точно, следете дали думата е подлог, пряко или непряко допълнение. В разговорната реч често тези различия се пренебрегват, но в писмена или официална комуникация е добре да се спазват книжовните норми.