Доходите от фрийланс (услуги, проекти, консултации, дизайн, програмиране, маркетинг, преводи и други) подлежат на деклариране към НАП. Правилният начин зависи от 2 неща: какъв е източникът на плащането (фирма, физическо лице, платформа, чужбина) и в какво качество работите (физическо лице, свободна професия/самоосигуряващо се лице, или чрез фирма).
В тази статия 16 раздела
Най-сигурният подход е да подредите процеса така:
- Определяте формата, в която ще работите (физическо лице, свободна професия, фирма).
- Решавате как ще документирате приходите (договор, фактура/сметка, извлечения, протоколи).
- Определяте дали имате авансов данък през годината.
- Подавате годишна данъчна декларация и довнасяте данък, ако има.
- Ако сте самоосигуряващо се лице – плащате осигуровки и подавате нужните осигурителни декларации.
- Проверявате дали имате задължения по ДДС при работа с чужбина/ЕС.
1) Какво НАП приема за „фрийланс доход“
Това са доходи от услуги, които извършвате извън трудов договор, например:
- програмиране, UX/UI, уеб разработка, поддръжка;
- дизайн, видео монтаж, снимки, съдържание;
- маркетинг, реклами, SEO, социални мрежи;
- консултации, обучение, коучинг;
- преводи, копирайтинг, редакция;
- услуги през платформи (Upwork, Fiverr и подобни) или директно за клиенти.
2) Най-важното решение: в каква форма работите
Вариант А: Работите като свободна професия / друга стопанска дейност (най-често при фрийланс)
Това е стандартният режим за хора, които работят самостоятелно и получават доходи от услуги. Обичайно се комбинира със статус самоосигуряващо се лице (ако дейността е реална и регулярна).
Вариант Б: Получавате възнаграждение по граждански договор от българска фирма
В този случай често платецът (фирмата) удържа и внася данъка авансово, а вие декларирате дохода в годишната декларация. Осигуровките и документите зависят от конкретния договор и статуса ви.
Вариант В: Работите чрез фирма (например ЕООД)
Тогава правилата са други: фирмени приходи, фирмени данъци, възнаграждение като управител/дивидент и отделни осигурителни правила. Ако целта ви е най-лесният старт, при много фрийлансъри първо се започва с вариант А.
3) Деклариране при свободна професия/самостоятелна дейност: какво се прави
Стъпка 1: Регистрация на дейността и ОКД-5 (когато е приложимо)
Ако започвате самостоятелна дейност, обичайно трябва да уредите:
- регистрация като самоосигуряващо се лице (подаване на декларация ОКД-5 при започване/прекъсване/възобновяване/прекратяване на дейност);
- избор на вид осигуряване (само за пенсия или пенсия плюс общо заболяване и майчинство), когато имате право на избор.
Практично правило: ако работите регулярно и издавате документи за услуги, приемайте, че сте в режим на дейност, която изисква ред в осигуряването и отчетността.
Стъпка 2: Документиране на приходите
За да декларирате правилно, трябва да можете да докажете:
- кой ви плаща и за какво (договор, поръчка, кореспонденция);
- каква сума е платена (банкови извлечения, платежни, справки от платформи);
- за кой период е услугата (по проект, по етапи, по месеци).
В практиката най-често се работи с фактура/сметка/протокол според конкретния случай и изискванията на клиента. Важно е документът да съвпада с реално получените суми.
Стъпка 3: Данък върху дохода (как се изчислява)
При този режим облагането е с:
- 10 процента данък върху облагаемия доход;
- облагаемият доход обичайно е: приходи минус нормативно признати разходи (процентът зависи от вида доход).
Важно: „нормативно признати разходи“ означава, че не е нужно да доказвате реални разходи до този процент, но трябва да можете да докажете приходите.
Стъпка 4: Авансов данък през годината (кога се подава и плаща)
Авансов данък може да се дължи през годината, когато:
- получавате доходи от услуги като физическо лице/самостоятелна дейност, и
- платецът не е задължен да удържа данък вместо вас.
На практика има два основни сценария:
- Плаща ви физическо лице или чуждестранен клиент/платформа: обичайно вие изчислявате и внасяте авансовия данък и подавате декларацията за авансов данък.
- Плаща ви българска фирма (предприятие): често тя удържа авансов данък и ви издава служебен документ за изплатените суми и удържания данък. Тогава вие обичайно не внасяте авансово данък за тези плащания.
Ключов принцип: винаги гледайте кой е платецът и дали удържа данък. Това определя дали имате ангажимент за авансово облагане.
Стъпка 5: Годишна данъчна декларация (задължителна)
Независимо дали е имало авансов данък, доходите от фрийланс се отразяват в годишната данъчна декларация. Там:
- посочвате общите приходи;
- прилагате нормативно признатите разходи (ако са приложими за вашия вид доход);
- посочвате внесен авансов данък (ако има);
- изчислявате данъка за довнасяне или надвнесен данък (ако се получава).
4) Осигуровки при фрийланс (кога има и какво значи)
Ако извършвате дейност като самоосигуряващо се лице, обичайно имате:
- месечни осигурителни вноски (пенсия и здравно осигуряване, и по избор/условия и други фондове);
- деклариране и плащане по осигурителните правила за периода.
Важно: данъкът и осигуровките са различни задължения. Може да сте платили данък, но да имате осигуровки, и обратно.
5) Работа с чужбина и ЕС: кога се появява ДДС тема
Много фрийлансъри подценяват ДДС, защото си мислят, че „не продават в България“. В действителност ДДС може да се появи при:
- услуги към фирми от ЕС (B2B);
- получаване на услуги от чужбина (например реклами, софтуер, платформи), когато законът изисква специална регистрация;
- достигане на оборот за задължителна регистрация по общия ред;
- продажби към крайни клиенти в ЕС (B2C) при определени модели.
Практично правило: ако работите с клиенти/платформи от ЕС, проверете своевременно дали за вашия модел е нужна регистрация по ДДС (включително специални регистрации). Това предотвратява санкции и проблеми със справки и декларации.
6) Какво да пазите като доказателства (минимумът)
- договори, оферти, приемо-предавателни протоколи или потвърждения за извършена услуга;
- фактури/сметки/документи, които издавате;
- банкови извлечения за всички постъпления;
- справки от платформи (кога и колко е платено, такси/комисиони);
- служебни бележки/документи от български платци, ако са удържали данък.
7) Най-чести грешки при деклариране на фрийланс доходи
- недеклариране на доходи от чужбина или платформи, защото „не са от България“;
- пропуск на авансов данък при плащания от физически лица/чуждестранни клиенти;
- липса на регистрация като самоосигуряващо се лице при реална регулярна дейност;
- непознаване на ДДС правилата при услуги към ЕС;
- липса на документи и банкови следи за приходите.
8) Бърз чеклист: как да сте изрядни
- Решете в коя форма работите (свободна професия/самоосигуряване или друга).
- Подайте ОКД-5 при започване на дейност, ако е приложимо за вашия статус.
- Документирайте всяко плащане (договор + извлечение + документ за услуга).
- Определете дали имате авансов данък през годината според платеца.
- Подайте годишната данъчна декларация и внесете данъка в срок.
- Проверете дали имате ДДС задължения при работа с ЕС/чужбина.